Компост

Какво е компостиране?

"Компостa" с две думи e природенo рециклиране. 

Всички органични, естествени материали имат способността да се превърнат в богата на хранителни вещества почва, и тази почва често се нарича компост!

Компоста е процес на разграждане на биоразградими отпадъци под въздействието на бактерии, гъбички и други микроорганизми и при наличието на достатъчно количество кислород, влага и постоянна температура.

Компостът достига своята зрялост от 5 до 12 месеца. В добре аериран съд, в който има баланс между “кафявите” и “зелени” отпадъци, които предварително са надробени, влагата е отпимална и те се разграждат много по-бързо, отколкото когато един от факторите е пренебрегнат. През пролетта и лятото процесът се ускорява от повишената външна температура и тогава са ви нужни около 5-6 месеца. През есента и зимата процесът се забавя, съответно ще са ви нужни поне 9-12 месеца, за да получите готов продукт.

Компостирането е естественият начин на природата да преработва и рециклира органичните си отпадъци. Това е аеробен процес, крайният резултат от който е получаването на един изключително полезен продукт: компостът, естествен подобрител за почвата, изключително богат на хранителни вещества за нашите растения. Така, опозотворявайки нашите органични отпадъци, ние подобряваме почвените характеристики на нашата градина.

Материали, които могат да бъдат компостирани се състоят от основно нещо, което някога е бил живот, като листата на дърветата, хранителни отпадъци, окосената трева и дори картон или хартия. 

Методи на компостиране

Природата произвежда компост от само себе си. Във всяка гора, всеки органичен материал, който падне на земята се превръща в хумус. Компостирането е естественият начин на природата да преобразува и трансформира органичните материали.

Компостиране с червеи (вермикомпостиране)

 Компостирането е естествен екзотермичен процес, представляващ контролирано разграждане на органични материали чрез аеробен или анаеробен .Биологичен процес, в резултат на който се получава хумусоподобен материал, наречен компост или, в някои случаи наричан биотор.

За производството на биотор се използват различни видове червеи, употребяващи за храна разнообразни органични отпадъчни продукти. Много ефективен и предпочитан за отглеждане е червеният калифорнийски червей (Lumbricus rubellus). Използват се също и Eisenia foetida, Eisenia andrei, Eisenia hortensis, Enchytraeus buchholzi и др. Полученият продукт се нарича вермикомпост (биотор)

Разграждането на органичните материали става с участието на много микроорганизми. Управлението на процеса на компостиране за постигане на върхова ефективност може да се разглежда като предоставяне на всичко необходимо за живота на огромното количество миниатюрни работници. Техните жизнени нужди включват:

• благоприятно съотношение въглерод:азот
• достатъчна влажност
• адекватно количество кислород

Съотношение въглерод:азот (C:N)
Всички органични материали съдържат въглерод, а много от тях съдържат и различно количество азот. В процеса на компостиране, микробите се нуждаят от азот, за да разградят материалите с високо съдържание на въглерод. Балансът, или съотношението, между тези два елемента в сместа е важно.:

• Високо съдържание на въглерод, малко азот (т.е. много високо съотношение C:N) – без адекватно количество азот, микробите са лишени от инструментариума си да разграждат въглеродните съединения. Процесът много ще се забави.
• Високо съдържание на азот, ниско съдържание на въглерод (т.е. много ниско съотношение C:N) – ако има повече азот, отколкото микробите се нуждаят за разграждане на въглеродните съединения, наличният въглерод може лесно да се отдели под формата на амоняк в атмосферата.

За да поддържате скоростта на процеса добра и да не губите ценен азот, вашата смес трябва да предоставя на микробите правилния баланс на въглерод и азот.

Компост от сухи есенни листа

Сухите листата са с високо съдържание на въглерод и за това се разграждат бавно.
За да се ускори процеса можете да добавите материали богати на азот, каквито са
кухненските отпадъци в този сезон /обелки от плодове и зеленчуци/
Листата трябва да са влажни, но не мокри.
Разбърквайте съдържанието и оставете природата да работи!

Процесът на компостиране

Процесът представлява разлагане на материали предимно от растителен произход, извършвано последователно от различни групи организми. Всяка група създава подходящи условия за следващата група организми. Подобен е процесът в горските почви и може лесно да бъде пресъздаден в съда за компостиране (наричан компостер). Процесът на разлагане може да бъде разделен на три етапа- разграждане, превръщане и узряване.

• Разграждане
В този начален етап на процеса участват микроорганизми, които през своя жизнен цикъл използват различни химични компоненти на биоразградимите отпадъци. Докато се хранят и размножават, те произвеждат топлинна енергия, повишаваща температурата на разграждащия се материал. Микроорганизмите, които се развиват добре при тази по-висока температура, поемат по-нататъшното разграждане на материала до момента, в който техните хранителни източници се изчерпят. В домашния съд за компостиране процесът започва всеки път, когато се добавят нови не разградими продукти. Това означава, че материалите са в различен стадий на разлагане, в зависимост от времето, което са престояли там.


• Превръщане
Този етап започва, когато температурата се понижи, поради намалената активност в края на фазата на разграждане. Микроорганизми, които работят при ниска температура заместват другите, за да довършат процеса на разлагане. Популацията от безгръбначни животни се увеличава и става все по-забележима. На този етап вече е трудно да се разпознаят повечето от първоначално поставените в контейнера отпадъци. Вътре в компостера този процес се проявява главно на дъното поради това, че материала там е престоял най-дълго.


• Узряване
През този финален етап микробиалната активност замира, материалът се охлажда и предоставя идеалната среда за земните червеи, насекомите и ларвите да довършат процеса. Резултатът е компост, тъмнокафяв материал с наситена миризма на пръст, съдържащ някои неразградени частици, като например клончета, черупки от яйца и други. При производството на големи количества компост, постъпващите биоразградими отпадъци най-напред се нарязват, след което се поставят в купчини. Полученият материал се пресява, с цел отстраняване на по-едрите частици, които отново могат да се върнат за доразграждане.