Анатомия

1. Уста
2. Церебрална ганглии
3. Под фаринкса ганглий
4. Фаринкс
5. Помпени съдове
6. Хранопровод
7. Реколта
8. Вентралната нерв със сегментна ганглии
9. Воденичка
10. Черво
11. Отделителна пора
12.  Оплодителна система
13. Анус
14. Косми
15. Безнервен кръвен съд
16. Коремен кръвен съд
17.  Трепереща фунийка
18. Черво
19. Гръбен кръвен съд
20. Перитомиум
21. Вълнообразни мускули
22. Епидерма
23. Кутикула  
24. Бъбрек      
25. Преграда между сегментите 

Червен калифорнийски червей е специфична  селекция, създадена по изкуствен начин през един значително дългогодишен порцес на подбор.

Основни видове червеи:
Lumbricus rubellus, към които се числи и селектираният Червен калифорнийски червеи Eisenija foetida – вид, по-слабо застъпен за фермерско отглеждане.
  Тези видове превъзхождат в няколко направления обикновените дъждовни червеи, които незапознатият човек най-често може да обърка с „питомните”.
Едно от най-важните неща е тяхната плодовитост. Тя е около 3,5 до 4 пъти по-голямо поради много бързия процес на възпроизводство.


Червения калифорнийски червеи има членообразно тяло и членчетата са разпределени с тънка преграда помежду си. Тялото им има 150 членчета , от които първото  и последното имат по четири чифта хитинови косъмчета , които стърчат от тялото и можете да ги видите само с лупа. Те са най-здравите части от организма и им служат за придвижване.
Те нямат скелет и слуз ,което им дава възможност да се плъзгат в земята.
Членчетата разположени на мускулите , им осигурява свиване и разпускане на тялото. Чрез тези ритмични движения червеите се движат през земята и изграждат своите ходови тунели.

 Червото на червея започва от устата ,премината през цялото тяло и завършва с ануса.

Червеите имат силна мускулатура . Те не дъвчат храната , а я засмукват. Тази засмукана храна те я навлажняват със сокове, а после я насочват навътре. Докато храната ферментира , жлезите и гълтача отделят калциев карбонат , които я неутрализира. Храната се надробява и разлага в мускулите им посредством бактерии и ензими.

1. Сърце
2. Гръбначен кръвоносен съд
3. Капилярна мрежа
4. Коремен кръвоносен съд

Тяхната кръвоносна система е добре развита, състои се от гръбначно-коремен кръг. В по предната част на червея , надлъжните части са по-силно развити с напречни кръвни съдове. Тяхната кръвоносна система е затворен тип защото по вените и капилярите тече кръвта и не се излива в телесната кухина.
Сърцето има 5 помпи и кръвта се напомпва в стомашния съд и после по капилярите. Водата ,хранителните вещества както и отпадната част се разменят чрез стените на капилярите. Кръвта по гръбначния съд се връща в сърцето.

Дължината на отделните екземпляри е 6-8 см., а дебелината - 3-5 мм. Възрастните червеи тежат от 0,8 до 1 г.
Според експертите продължителността на живот е близо 16 години и не се забелязва видимо остаряване на екземплярите.


Червеите нямат органи за дишане, те получават кислород чрез цялата повърхност на тялото, за това са и принудени да живеят в земята и да се крият от слънцето, но това не означава ,че поемат малко въздух , не напротив.

Нервната им система се състои от мозък и двойки нервни окончания във всяко едно членче , които улавят температурата ,движението на въздуха, влажността светлината и други дразнители.

В естествена  природа на 1 кв. метър обикновените червеи са до 50 броя, докато в леглата за отглеждане гъстотата на Червените калифорнийски червеи е много по-голяма - до 40 000 бр. на 1 кв. метър. Именно това позволява и да са по-устойчиви към температурните изменения. Умерено мекият климат е най-подходящ за тях. Температура 19-20 °С е идеалният вариант за успешно отглеждане на червеите, но те устояват както на по-ниски, така и на по-високи градуси.
Не малък плюс е и „кротостта” на опитомените червеи. У тях е притъпен инстинктът за бягство и докато нищо не ги застрашава, не напускат леглото.